Path: nntp.eternal-september.org!news.eternal-september.org!eternal-september.org!.POSTED!not-for-mail
From: Radostina <joyradost@gmail.com>
Newsgroups: soc.culture.bulgaria
Subject: =?UTF-8?Q?Re=3A_Guns=2C_Germs=2C_and_Steel=3A_The_Fates_of_Human_So?=
 =?UTF-8?Q?cieties_byJared_Diamond_=E2=80=A6?=
Date: Sun, 20 Jul 2025 20:30:19 -0700
Organization: A noiseless patient Spider
Lines: 133
Message-ID: <105kc8b$3pc28$1@dont-email.me>
References: <105id9p$39huk$1@dont-email.me> <105idok$39huk$3@dont-email.me>
MIME-Version: 1.0
Content-Type: text/plain; charset=UTF-8; format=flowed
Content-Transfer-Encoding: 8bit
Injection-Date: Mon, 21 Jul 2025 05:30:20 +0200 (CEST)
Injection-Info: dont-email.me; posting-host="8b7f594e4df2c439b67bd89ed01474b2";
	logging-data="3977288"; mail-complaints-to="abuse@eternal-september.org";	posting-account="U2FsdGVkX18sqLWKc7SU56zUUV/oNCeQRq1JqnMckTQ="
User-Agent: Mozilla Thunderbird
Cancel-Lock: sha1:J5likl2FRevw750AHLYYeLKFNks=
Content-Language: en-US
In-Reply-To: <105idok$39huk$3@dont-email.me>

On 7/20/2025 2:43 AM, Nick wrote:
> On Sun, 20 Jul 2025 09:35:53 -0000 (UTC), Nick wrote:
> 
>> Guns, Germs, and Steel: The Fates of Human Societies by Jared Diamond
>>
>> A Short History of Everybody for the Last 13,000 Years
> 
> …
> 
>> Предговора и съдържанинето ще ги давам в отдлени пращулки като отговор
>> на тази за да не стават прекалено дълги, макар че ако са в една
>> пращулка, те ще са такива :)
> 
> ---8<---
> ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
> ЗАЩО СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ ПРИЛИЧА НА ЛУКОВИЦА?
> 
> Целта на тази книга е да предложи една кратка история на всичко случило се
> през последните тринайсет хилядолетия. Основният въпрос, на който се
> градеше и мотивацията ми, бе: Защо историята се развива по различен начин
> на различните континенти? Ако този въпрос ви кара да изтръпнете от
> мисълта, че сте попаднали на някой расистки трактат, по-добре се
> успокойте. Не е така. Както ще се убедите сами, моята теза няма нищо общо
> с расовите различия. Ударението пада върху търсенето на окончателни
> отговори и възможно най-стриктното проследяване на историческата причинно-
> следствена връзка.
> 
> Повечето книги за световната история всъщност се фокусират главно върху
> историята на писмените евразийски и северноафрикански общества. Коренните
> общности от другите части на света — Субсахарска (или „черна“) Африка,
> двете Америки, Югоизточна Азия, Австралия, Нова Гвинея и тихоокеанските
> острови — получават в най-добрия случай кратки обзори, свързани предимно
> със случилото се в най-новата им история, след като са били открити и
> покорени от западноевропейците. Но дори и в самата Евразия историята на
> нейната най-западна част се ползва с много по-голямо внимание, отколкото
> тази на Китай, Индия, Япония, тропическа Югоизточна Азия и други
> източноевразийски общества. Случилото се преди появата на писмеността (ок.
> 3000 г. пр.Хр.) също не се проследява особено подробно, въпреки че то
> съставлява 99,9994% от продължаващата вече пет милиона години история на
> човешкия вид.
> 
> Всяко подобно стесняване на фокуса страда от три основни недостатъка.
> 
> Първо, днес все повече расте, и то напълно разбираемо, броят на хората,
> интересуващи се и от други общества, освен тези в Западна Евразия. В края
> на краищата тъкмо тези, „другите“, обхващат и по-голямата част от
> човечеството и са огромното мнозинство от етническите, културни и езикови
> групи в света. При това някои от тях вече са се наредили — а други са на
> път да ги последват — сред най-могъщите световни икономически и
> политически сили.
> 
> Второ, дори на хората, вълнуващи се само от формирането на модерността,
> една история, свеждаща се до световното развитие след появата на
> писмеността, едва ли ще предложи особено благодатна храна за размисъл, а и
> по-задълбочени познания. Не бива да оставаме с впечатлението, че
> обществата на различните континенти са се движели в пакет до 3000 г.
> пр.Хр., когато западноевразийските сякаш изневиделица са открили
> писмеността и оттогава насам са започнали да се откъсват пред останалите и
> в редица други отношения. Напротив, около тази дата вече е имало не само
> евразийски, но и северноафрикански общества с наченки на писменост,
> централизирано държавно управление и градове. Те вече са намирали по-
> широко приложение на своите метални сечива и оръжия, както и на домашните
> си животни (товарни, ездитни или впрегатни), т.е. играещи ролята на
> „механична тяга“, и са се прехранвали със земеделие и скотовъдство. На
> този етап обаче никое от тези неща не е било налице в повечето части на
> другите континенти; някои, но далеч не всички, се появяват в отделни части
> на двете Америки и субсахарска Африка, но едва през следващите пет
> хилядолетия — да не говорим, че австралийските аборигени така и никога не
> се сдобиват с тях. Това вече би трябвало да ни подскаже, че корените на
> западноевразийската доминация в модерния свят са заложени още в този
> безписмен период, продължил до 3000 г. пр.Хр. (Под „западноевразийска
> доминация“ разбирам не просто челната позиция на самите западноевропейски
> общества, но и на тези, изградени по техен образец на останалите
> континенти.)
> 
> Трето, една история, фокусирана върху западноевразийските общества,
> очевидно игнорира и най-важния въпрос. А той е: защо само тези общества са
> се сдобили с такава несъразмерно голяма мощ и изобретателност? Обичайните
> отговори касаят т.нар. проксимални фактори — появата и възхода на
> капитализма, меркантилизма, науката, технологията, както и на онези гадни
> вируси, които убивали хората на другите континенти при всеки техен контакт
> с евразийци. Защо обаче всички тези компоненти на „империализма“ са се
> появили именно в 5Западна Евразия, а навсякъде другаде са били в много по-
> скромни мащаби, ако изобщо ги е имало?
> 
> Всеки компонент си остава само един проксимален фактор и не може да ни
> даде окончателния отговор. Защо например капитализмът не е пуснал корени в
> предколумбово Мексико? Защо меркантилизмът не е процъфтявал в Субсахарска
> Африка? Защо науката (такава, каквато я разбираме днес) не е намерили
> почва в Китай? Защо коренните жители на Северна Америка не са познавали
> развитите технологии, а австралийските аборигени — „гадните вируси“? И ако
> в отговор някой се позове на т.нар. специфични или „идеосинкретични“
> културни фактори — примерно че развитието на науката в Китай е било
> възпрепятствано от конфуцианството, но затова пък в Евразия е било
> поощрявано още от древните гърци и юдео-християнските традиции, — то това
> би означавало, че този някой отново пренебрегва необходимостта от
> окончателен отговор. Аз пък бих го попитал следното: а защо не се е
> получило обратното — конфуцианството да се развие в Евразия, а юдео-
> християнската традиция в Китай? Нещо повече, това би означавало да се
> игнорира и фактът, че до XV в. сл.Хр. („епохата на великите географски
> открития“) Китай всъщност е бил много по-напреднал от Западна Евразия в
> сферата на технологиите.
> 
> Но човек не би могъл да разбере дори развитието на западноевразийските
> общества, ако се е фокусирал единствено върху тях. Най-интересните въпроси
> засягат тъкмо техните различия с другите общества. И за да отговорим на
> тези въпроси, ние трябва да разберем и останалите общества, а това на свой
> ред означава да поставим западноевропейските в един много по-широк
> контекст.
> 
> Някои читатели може би ще си помислят, че за разлика от „конвенционалните“
> историци аз изпадам в другата крайност и отделям прекалено малко място на
> Западна Евразия за сметка на останалите части на света. Бих им отговорил
> така: историята на някои от тях е и доста поучителна, тъй като в рамките
> на тези сравнително малки географски ареали са живели не само многолюдни,
> но и доста различни общества. Ще се намерят и такива, които ще побързат да
> се съгласят с един от рецензентите на тази книга. Не без известна ирония
> този мой рецензент писа, че аз явно съм склонен да разглеждам световната
> история като гигантска луковица, на която модерният свят е само външната
> обвивка, а другите — вътрешните пластове — трябва да се отлюспват един по
> един, за да се стигне накрая и до смисъла на историческото развитие. Да,
> световната история наистина наподобява луковица! Но отстраняването на
> отделните „люспи“ е и едно доста интригуващо занимание, криещо безброй
> предизвикателства — а и е от изключителна важност за самите нас, особено
> днес, когато се стремим да усвоим уроците на миналото, за да можем да
> посрещнем подобаващо и своето бъдеще.
> 
> Дж. Д.
> ---8<---
> 
> Съдържанието на книгата - в следващите дни.

а защо не дадеш просто линк?