Path: news.eternal-september.org!eternal-september.org!.POSTED!not-for-mail From: Radostina Newsgroups: soc.culture.bulgaria Subject: =?UTF-8?B?UmU6INCf0YDQvtC80LXQvdC4?= Date: Sun, 11 May 2025 21:47:14 -0700 Organization: A noiseless patient Spider Lines: 87 Message-ID: References: MIME-Version: 1.0 Content-Type: text/plain; charset=UTF-8; format=flowed Content-Transfer-Encoding: 8bit Injection-Date: Mon, 12 May 2025 06:47:19 +0200 (CEST) Injection-Info: dont-email.me; posting-host="87f481b452d2aec0364276a2a5f6ef69"; logging-data="977641"; mail-complaints-to="abuse@eternal-september.org"; posting-account="U2FsdGVkX19scgbQzD374g5dTHez4TQVL/+IgN9VZo4=" User-Agent: Mozilla Thunderbird Cancel-Lock: sha1:z/mfdPvfdqJp5iuIu6ewHCQ9+Ug= In-Reply-To: Content-Language: en-US On 5/11/2025 11:20 AM, Nick wrote: > On Sun, 11 May 2025 10:37:29 -0700, Radostina wrote: > >> On 5/10/2025 11:45 PM, Nick wrote: > > >> Моят опит е точно обратният. >> Може би нашата гимназия наистина беше уникална. > > Не уникална, просто е била гимназия, в която е имало предварителен подбор. > Моята гимназия беше най-обикновена, в която се влизаше без приемен изпит. Не, не е съвсем така. Да, естествено че предварителният подбор има значение, но е много повече от това. Сигурно съм я рзказвала и друг път моята история ама пак... :-) Аз за малко да не вляза в гимназията :-) На изпита по български съм забравила да си напиша името и по принцип е трябвало да ми анулират изпита, но учителката по френски се застъпила за мен (самата тя ми разказа историята после) по две причини: едно че ми е адашка, казваше се Радостина и второ имала съм втората по големина оценка 5.75. Но въпреки че балът ми ми даде самочувствие (стигаше ми предостатъчно и за английската в Пловдив, но майка не ме пусна :-(, самочувствието ми падна :-) като видях какви хора бяха в гимназията, караха ги със западни коли на училище, бяха учили в Мароко, Алжир и вече знаеха френски, синове и дъщери на кметове, министри и тн. На нас ни преподаваха французи, учителите ни ни насърчаваха да мислим нестандартно, с други думи гимназията наистина беше изключение от нормите. Директорът ни казваше - аз имам дълбоко уважение към моите ученици, те знаят четири езика, аз само два. Имаше и уважение към колегите си, винаги търсеше тяхното мнение. Спокойно мога да кажа, че беше уникална гимназия. И не, не е хвалба, а факт. > >> Нашият директор казваше, че ние сме построили демокрацията много преди >> 1989... и така беше. > >> Колкото до слабите, ами при нас такива нямаше. Говоря за гимназията. >> Но помня нашите учители какво казваха по въпроса: >> аз преподавам на нивото на най-добрите. По този начин те се развиват и >> няма да скучаят. Това също е стимул за тези по средата да минат в >> категорията на най-добрите. Колкото до тези на дъното, изборът е техен, >> или да полагат много усилия и да достигнат другите или да си останат на >> дъното, но аз няма да загубя 2/3 от класа. > > Е, ако добрите ученици бяха само ⅓ от класа, може би щяха да пеят друга > песен. Не, това е философия, която и аз прилагах в преподаването. По принцип още първият ден давах тест, не за оценка, а за да видя нивото и да знам на какво ниво да преподавам. Иначе ще загубиш учениците/студентите. > >>> Турците имаха отделни квоти за приемане да учат висше образование и >>> влизаха с балове, с които българи оставаха навън. > >>> А това с имената, освен че беше тотална глупост, идва още от царско >>> време. > >> То имаше квоти и за деца и внуци на активни борци. Имаше квоти за рабфак >> и тн, нищо не значи. Циганите бяха изолирани, в голямото си мнозинство >> неуки (те и сега са) и дискриминирани от самото това общество. > > Хайде да не започваме пак за квотите за активните борци, защото ми омръзна > да го обяснявам, РабФак беше съвсем друга бира, по мое време нямаше нищо > общо с това, което е било в началото. > > Колко са били изолирани циганите в моето училище не знам, но в класа > имахме двама - Драго и Боне. Не бяха от добрите ученици, но не ги и виня > за това. Чорби може да каже дали в техния випуск също е имало цигани. Честно казано в моите детски спомени цигани съм виждала само да мият улиците. Нито в началното училище, нито в гимназията имах цигани съученици, но учителите ми в началното училище бяха отврат, доста ограничени като виждане и тогава още физическата разправа беше позволена, имам много подтискащи спомени, имахме една учителка, която биеше с юмруци отзад по врата, адски подтискаща картина. Мен никога не са ме удряли, но са ми крещяли и са ме заплашвали да ме удрят с линия. Имаше и всякакви хулигани в началното училище. > >> С турците проблемът е друг, но тази тема не ми е от предпочитаните за >> дискусия :-) > > Добре, няма да я водим. >